Закон за защита при бедствия

Закон за защита при бедствия

На главную страницу

Todor Ivanov > ‎Служба Трудова Медицина

НОВО — ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ ОТ 7 ФЕВРУАРИ 2017
Промените улесняват работата и премахват изискванията за изготвяне на авариен план (чл. 35) или план за защита при бедствия (чл. 36) при голяма част от досегашно задължените фирми/ обекти.
ОСТАВАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА САМО ЗА УПОМЕНАТИТЕ В ЧЛ.35 И 36
Задължения на юридически лица и еднолични търговци

35. (Изм. — ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква «г» или «д» от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта, който съдържа:
1. максимални възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта;
2. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария в обекта;
3. мерките за защита на персонала;
4. разпределението на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
6. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 4;
7. реда за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.
(2) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Съдържанието на аварийния план може да бъде различно от посоченото в ал. 1, ако е определено в специален закон или в издадените въз основа на него подзаконови актове.
(3) Лицата по ал. 1:
1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;
2. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно;
3. предоставят на кмета на общината информация за изготвяне на общинския план за защита при бедствия относно:
а) източниците на рискове от дейността им;
б) вероятните последствия при аварии и начините за ликвидирането им;
в) възможните въздействия върху населението и околната среда;
г) мероприятията, силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възста новителни работи в обекта;
4. при възникнала авария в обекта са длъжни:
а) незабавно да започнат провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възста новителни работи;
б) незабавно да съобщят за аварията на съответния оперативен център на Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» — МВР, и на кмета на непосредствено застрашената община;
в) да предоставят на съставните части на единната спасителна система информация за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и друга информация за опасности за живота и здравето на хората;
г) при участие на екипи от единната спасителна система да им сътрудничат при отстраняване на аварията;
д) да осигурят безопасно унищожаване на отпадъците вследствие на аварията и нейното ликвидиране;
5. изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;
6. (изм. — ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създават, подготвят и поддържат в готовност силите и средствата по ал. 1, т. 4 и 5 и средства за защита на работещите на територията на обекта;
7. провеждат обучение на работещите за защита при бедствия.

Чл. 36. (Изм. — ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. — ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Юридическите лица и едноличните търговци, осъществяващи дейност в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква «д» от Закона за устройство на територията, както и в лечебни заведения за болнична помощ, училища и детски градини, независимо от тяхната категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа:
1. рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия;
2. мерките за защита на пребиваващите;
3. разпределението на задълженията, отговорните структури и лицата за изпълнение на предвидените мерки;
4. ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
5. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 3;
6. начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система.
(2) Лицата по ал. 1:
1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;
2. организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана по ал. 1 най-малко веднъж годишно;
3. изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;
4. (отм. — ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
5. провеждат обучение на персонала за защита при бедствия.

m.facebook.com

Какви са промените в Закона за защита при бедствия?

Работодателите изготвят план за защита при бедствия и аварии

Промените в Закона за защита при бедствия бяха обнародвани на 28.06.2016 г. и ясно посочват задълженията на работодателите.

Новите допълнения в задълженията от 28.06.2016 г. Всяко юридическо лице е длъжно:

  1. да понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;
  2. да окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или на ръководителя на операциите;
  3. да допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;
  4. да допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им;
  5. да не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт;
  6. да вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди

Старите задължения също остават. Юридическите лица изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа:

  • рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия;
  • мерките за защита на пребиваващите;
  • разпределението на задълженията, отговорните структури и лицата за изпълнение на предвидените мерки;
  • ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
  • времето за готовност за реагиране на структурите и лицата, на които са разпределени задължения;
  • начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система.
  • Какво още трябва да направят юридическите лица?

  • утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана;
  • организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана най-малко веднъж годишно;
  • изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;
  • провеждат обучение на персонала за защита при бедствия.
  • Кого касаят посочените задължения?

    Юридическите лица и едноличните търговци с изключение на тези по чл. 35 от Закона за защита при бедствия, осъществяващи дейност в производствени сгради и в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и в училища и детски градини от по-ниска категория.

    expert.raabebg.com

    Законът за защита при бедствия: и вълкът сит, и агнето цяло

    Застрахователите са на различни мнения дали промените ще донесат повече застраховани

    Промените в световния климат и зачестилите природни бедствия се превръщат във все по-голямо предизвикателство пред съвременните застрахователи и презастрахователи по целия свят. Бедствията са изпитание и за правителствата, които трябва да мислят в ускорен порядък за защитата на своите граждани. Не е нужно да изброявам събитията, носещи характер на бедствия, случили се през последните години у нас – всеки читател ще се сети за поне три такива. Щетите от екстремното метеорологично състояние на атмосферата само през последните 4 години гонят милиард лева. Отпуснатите от държавата средства пък са малко над 370 млн. лева.

    Години наред бизнес и управляващи умуват как хем да защитят домовете на хората, хем да запазят незадължителния характер на застраховането. Множество бизнес срещи, конференции, форуми с широко или експертно участие обсъждаха и идеята за застрахователно обединение за защита на частните имоти от катастрофични бедствия като земетресение и наводнение.

    Според икономиста Румен Гълъбинов идеята има и много противници заради това, че би се нарушил доброволният характер на застраховането, както и че това би се възприело от хората като нов данък.

    В началото на тази година, през февруари, се състоя поредната дискусионна кръгла маса за защитата на личното имущество при природни бедствия, организирана от ГД „Пожарна безопастност и защита на населението“. Тогава държавата се зарече при бедствие да плаща за бедните, а на останалите пожела да се застраховат. Така мечтата за застрахователен пул бе вдигната на трупчета за неопределено време. Два месеца по-късно идеята на кабинета бе облечена във форма – като Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия – и в края на април постъпи в Народното събрание.

    От мотивите към проектозакона стават ясни две неща: че държавата ще подпомага бедните и че насърчава доброволното застраховане. Второто буди интерес: защо държавата ще рекламира частен бизнес? Или това е оделотворяване на израза „и вълкът сит, и агнето цяло“, тоест и застраховките незадължителни, и сключването им – доброзорлем?

    Но нека разгледаме това, което е обявено като „нова концепция държавата да подпомага някои категории граждани в преодоляването на имуществените щети, причинени от бедствия“.

    В мотивите към законопроекта става ясно, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) ще е бащицата, който ще преценява кой влиза в категорията беден и ще получи помощ. Досега обаче критерии за оценка на благосъстоянието не са обявени.

    Пак АСП ще оценява „доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицата, които не могат със собствени средства да застраховат имотите си“. Тук очевидно става дума само за пострадалите при бедствие домове. А разрушените?

    Едно от важните уточнения в законопроекта е, че подпомагането ще важи за имоти, които конструктивно отговарят на Закона за устройство на територията. С други думи, ако сграда има конструктивни изменения, за които бъде преценено, че не отговарят на закона, помощи няма да се плащат.

    В България има десетки хиляди сгради, чиито партерни и първи етажи са преустроени в магазини, кабинети и офиси. Дори и без специализирано строително образование човек може да оцени какво швейцарско сирене са изтърбушените основи на повечето сгради по „Витошка“ или „Графа“ в столицата, с магазинни витрини вместо фасадни стени. Или пък т.нар. „клекшопове“ – магазинчета в мазетата, част от които с бутнати стени за по-голяма търговска площ. Ами хилядите частни апартаменти, в които собствениците на своя глава юнашки са пробили или дори бутнали цели стени? И това далеч не са примери само от центъра на София. Такива има във всички населени места у нас. Строителни инженери не смеят да прогнозират дали тези сгради ще издържат при силен земен трус, но са единодушни – безхаберието и липсата на контрол при ремонтите са страшни. Пита се тогава колко от сградите у нас отговарят конструктивно на нормите и доколко ефективен ще е законът за подпомагане на бедните при бедствия?

    Избраните за подпомагане ще получават средствата от централния бюджет през бюджета на социалното министерство, четем в мотивите на вносителите. През февруари финансовият министър Владислав Горанов обяви, че държавата ще създаде фонд „Бедствия“ с парите от данъка върху застрахователните премии. Припомняме, през 2010 г. у нас бе въведен налог от 2% върху застраховатените премии, като този данък досега отиваше в консолидирания бюджет. Годишно от налога се събират около 25 милиона лева. Някои застрахователи вече изразиха опасения, че с приемането на закона този данък може да се повиши, а оттам – и да оскъпи застраховките.

    Важна подробност в законопроекта е, че обезщетението за бедните ще е на база данъчна оценка на имота, а не на база възстановителна стойност. Преди няколко месеца финансовият министър Владислав Горанов подчерта, че това се прави, „за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да изместваме застрахователите като пазар“. Според вносителите, решението щяло да стимулира местните власти да не поддържат необосновано ниски данъчни оценки на недвижимите имоти. Депутатът Дора Янкова, бивш кмет на Смолян и председател на Асоциацията на родопските общини, бе категорична, че местните власти нямат право на такава инициатива. Оставяме настрана въпроса какъв точно ремонт ще могат да направят пострадалите с обезщетенията, изчислени на база данъчната оценка на имотите им, особено онези извън столицата и големите градове.

    Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г. Преди месец народните представители гласуваха на първо четене поправките. От БСП се заканиха, че ще внесат множество промени между първото и второто четене. Патриотичният фронт също се обяви против промените.

    Както вече отбелязахме, стилистиката на законопроекта насърчава доброволното имуществено застраховане. Ще припомним и думите на финансовия министър, казани неотдавна, че „тези, които могат да се застраховат, но не са го направили и са пострадали от природно бедствие, ще имат нагледния пример къде са сбъркали“. Дали промените в закона ще принудят българина да се застрахова, предстои да видим. Опитът учи, че паметта на хората е къса. Въпреки многото бедствия през последните години, броят на застрахованите сгради продължава да е малък. Хората се активизират с въпроси за застраховките непосредствено след някое бедствие, но малко след това интересът спада и всичко потича в ленивата река на инерцията. Въпрос и на нагласа, и на доходи, но и на рекламна стратегия от страна на застрахователите. Към момента основна част от застрахованите жилища имат полици поради изискванията на банките за отпускане на ипотечен кредит.

    Ето и данните за състоянието на пазара към края на 2014 г.

    2014 г. Общ брутен премиен приход за годината: 1 434 333 080 лв.
    От тях премиен приход по застраховка „Пожар и природни бедствия“: 220 867 473 лв.

    ТОП 5 по премиен приход по застраховката за 2014 г.
    „Енергия“
    „Алианц България“
    „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
    „ДЗИ Общо застраховане“
    „Виктория“

    2014 г. Общи брутни изплатени обезщетения за годината: 838 075 184 лв.
    От тях платени обезщетения по застраховка „Пожар и природни бедствия“: 69 993 617 лв.

    ТОП 5 по брутни платени обезщетения по застраховката за 2014 г.
    „Алианц България“
    „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
    „ДЗИ – Общо застраховане“
    „ХДИ Застраховане“
    „ЗД Евроинс“

    Мненията в бранша дали промените ще постигнат целта си – повече застраховани – са разнопосочни.

    Радослав Димитров, директор дирекция „Имуществено застраховане“ и член на УС на ЗАД „Виктория“ и главен оперативен директор на „Дженерали България“:
    „Най-вероятно промените няма да дадат някакво сериозно отражение върху застраховането. Едва ли хората ще започнат да застраховат по-масово жилищата си, най-малкото защото повечето от тях няма и да разберат за промените, поне не и докато не се наложи да се сблъскат с проблема. Факт е, че дори сериозните бедствия, като земетресението през 2012 г. и наводненията през 2014 г., не доведоха до някакво осезаемо увеличаване на търсенето на имуществени застраховки“.

    Цветанка Крумова, Член на УС и Изпълнителен директор на ЗАД „Армеец“:
    „Застрахователната дейност често присъства в медийното пространство като „отрицателен герой“, в новини за недоволни клиенти и неудовлетворени претенции. Положителните новини фигурират единствено в рекламите на застрахователите и платените публикации. В проекта за изменение на Закона за защита от бедствия е записано, че гражданите имат задължение да се грижат за имотите си и да предприемат мерки за ограничаване на последствията от бедствия. Според мен това е добър повод да се обясни на широката публика, че важна част от тези мерки са и застраховките“.

    baib.bg

    ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

    ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ И ДЕЙСТВИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВИЯ, АВАРИИ И КАТАСТРОФИ, ХАРАКТЕРНИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БУРГАС

    ОБЩИНА БУРГАС
    ДЕЖУРЕН
    ДЕНОНОЩЕН ЦЕНТЪР
    056/84-15-60

    РС «ПОЖАРНА
    БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
    НА НАСЕЛЕНИЕТО»
    056/84-42-44

    ОБЩИНСКАПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ 2017/2020

    ОБЩИНСКАТА ПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ

    В изпълнение на чл. 6д от Закона за защита при бедствия :

    За изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския план за защита при бедствия е разработена общинска програма за намаляване на риска от бедствия 2017-2020г., която съдържа:
    1. оперативните цели;
    2. дейностите за реализиране на оперативните цели.

    Проектът на общинската програма за намаляване на риска от бедствия ще се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на общинска администрация за срок от един месец.

    В едномесечен срок след изтичането на срока за обществено обсъждане общинската програма за намаляване на риска от бедствия ще се внесе за съгласуване от Областния съвет за намаляване риска от бедствия, след което ще се предложи и внесе за приемане от общинския съвет- Бургас.

    Правила за поведение и действие

    Да знаем специфичните рискове, които застрашават региона, в който живеем. Да знаем вида и наличието на рискове по местата, на които обикновено ходим. Да направим лесно достъпни съоръженията, които прекъсват притока на газ, електричество, вода и да запомним стъпките на процеса. Да преценим способност да се самозащитим при спешен случай.

  • БРОШУРА
  • ПЛАКАТ
  • Информация за външния авариен план

    • Информация за издадени от Министъра на околната среда и водите разрешителни за експлоатация на предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал /ПСВРП/ съгласно чл.104 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на територията на Община Бургас
    • Предотвратяване на големи аварии с опасни вещества

    • ПТ «Росенец» на «ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас»АД
    • Основна площадка на «ЛУКОЙЛ Нефтохим»ЕАД
    • Производствена площадка на «Топлофикация-Бургас»ЕАД
    • «БМФ Порт Бургас» ЕАД — Пристанищен терминал «Бургас Изток-2», Площадка Буферен склад за течни горива
    • Складова база Деспред, кв.Долно Езерово с оператор „Деспред“АД – гр.София
    • «Андезит» ООД-Бургас
    • Складова база ГСМ И парова централа на Летище Бургас

    ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

    КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ?

    — Πoдгoтвeтe cи пoд pъĸa фeнepчe c нoви бaтepии, aптeчĸa зa пъpвa пoмoщ, xpaнa и вoдa, ĸъpпa, тoплa дpexa, здpaви oбyвĸи, мoĸpи ĸъpпичĸи, чaнтичĸa c дoĸyмeнти, пapи и цeнни вeщи. Aĸo имaтe мaлĸo paдиo cъщo би билo oт пoлзa.

    — Угoвopeтe ce пpeдвapитeлнo cъc ceмeйcтвoтo и близĸитe cи, пpи eвeнтyaлнo бeдcтвиe ĸъдe дa ce нaмepитe cлeд тoвa. Mнoгo e вaжнo дa ce cъглacyвaтe c чoвeĸ, c ĸoгoтo живeeтe нa paзлични мecтa, cлeд ĸaтo пpeминe бeдcтвиeтo, дa ce пoтъpcитe.

    — Oпpeдeлeтe ĸoи ca нaй-бeзoпacнитe мecтa в дoмa ви. Имaйтe пpeдвид, чe нaй-oпacни ca acaнcьopитe, cтълбитe, външнитe cтeни, пpoзopци и бaлĸoнитe; нe e дoбpa идeя дa cтoитe пoд гoлeми пoлилeи и близo дo cтъĸлeни ceĸции и виcoĸи мeбeли. Kyxнятa cъщo e пoтeнциaлнo лoшo мяcтo зapaди вcичĸaтa тexниĸa тaм и виcящи шкафове пo cтeнитe, пълни c пpибopи. Сpaвнитeлнo бeзoпacнo е пoд няĸoя cтaбилнa мaca, пoд бюpo, пoд лeглo, в пpaзeн ĸopидop или пoд ĸacaтa нa вpaтaтa.

    — Би билo дoбpe вcяĸa вeчep дa ce cпиpa дocтъпa нa гaз дo пoлзвaщитe гo ypeди и ce yвepeтe, чe бyтилĸитe ca нa дoбpe зaщитeнo мяcтo.

    — Aĸo cлyчaйнo yзнaeтe, чe пpeдcтoи зeмeтpeceниe, изĸлючeтe eлeĸтpичecтвoтo, cпpeтe вoдaтa и гaзтa.

    ΠO ВPEМE НA CAМИЯ ТPУC

    — Aĸo cтe вътpe в cгpaдa, бъpзo ce oпитaйтe дa oтидeтe нa вeчe избpaнo oт вac бeзoпacнo мяcтo. He излизaйтe, ocвeн aĸo нe мoжeтe дa cтигнeтe нaвън зa пo мaлĸo oт 10 ceĸyнди. Aĸo e нoщнo вpeмe и cпитe, нaмeтнeтe ce пpeз глaвa c вaшaтa зaвивĸa, нo тaĸa, чe ĸpaĸaтa ви дa ca нaпълнo cвoбoдни. Tpycът мoжe и дa ce зacили и дa пpoдължи пoвeче, oтĸoлĸoтo ви ce иcĸa. Дaжe и дa ce уплашите, нe пpaвeтe нищo нeoбмиcлeнo, cтoйтe и изчaĸaйтe ĸpaя. Toвa би бил eвeнтyaлния нaй-дoбъp вapиaнт зa вac.

    — Aĸo cтe нaвън- cтoйтe cи нaвън! Нo cи пoтъpceтe бъpзo нaй-пoдxoдящoтo мяcтo- oтĸpитo пpocтpaнcтвo бeз пoтeнциaлни пaдaщи нeщa oтгope. He e дoбpe и дa cтe зacтaнaли нaд peшeтĸи или шaxти. Избягвaйтe и близocт дo eлeĸтpичecĸи cтълбoвe и тpaнcфopмaтopи.

    — Aĸo шoфиpaтe пpeвoзнo cpeдcтвo, вeднaгa oтбийтe извън движeниeтo и пpocтo cпpeтe. Πo възмoжнocт пo-дaлeч oт eлeĸтpичecĸи cтълбoвe (дaлeĸoпpoвoди) и блoĸoвe или мocтoвe. Aĸo зeмeтpeceниeтo ви зaвapи в гpaдcĸия тpaнcпopт, нaй-дoбpe ce xвaнeтe здpaвo и изчaĸaйтe вътpe ĸpaя мy.

    — Aĸo ce нaмиpaтe в пyбличнa cгpaдa c мнoгo xopa, нe изпaдaйтe в пaниĸa. He бягайте c вcичĸи ocтaнaли ĸъм изxoдитe. Πoдбepeтe нaбъpзo няĸoe ĸътчe дo вътpeшнa cтeнa (бeз пpoзopци), ĸлeĸнeтe, xвaнeтe cи глaвaтa c pъцe и ce oпитaйтe дa зaeмeтe ĸoлĸoтo ce мoжe пo-мaлĸo мяcтo. Aĸocтe c яĸe, мeтнeтe cи гo нa глaвaтa и пaĸ зacтaнeтe в тaзи пoзa.

    CЛEД КAТO OТМИНE ТPУCЪТ

    — Πpoвepeтe ĸaĸ ca вcичĸи. Aĸo няĸoй cпeшнo ce нyждae oт бъpзa пoмoщ, мy я oĸaжeтe вeднaгa.

    — Πo нaй- бъpзия нaчин cпpeтe гaзтa, тoĸa и вoдaтa.

    — Bзeмeтe бъpзo вcичĸo, ĸoeтo cтe пpигoтвили зa пoдoбни cлyчaи, и излeзтe нaвън. He пoлзвaйтe acaнcьopa!

    — Oтидeтe нa няĸoe oтĸpитo мяcтo.

    — Cлeд ĸaтo cтe cигypни, чe виe и ceмeйcтвoтo ви cтe в бeзoпacнocт, oĸaжeтe пъpвa пoмoщ нa нyждaeщитe ce.

    — Bижтe дaли paбoти мoбилния ви тeлeфoн и aĸo e тaĸa, ce cвъpжeтe c вaшитe близĸи и poднини. Aĸo имaтe paдиo гo вĸлючeтe и слушайте нoвинитe. Слeдeтe уĸaзaниятa нa местните opгaни и cpeдcтвaтa зa мacoвa инфopмaция.

    ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:

    — Не поставяйте горими предмети в близост до отоплителни те уреди.

    — Следете дали тези уреди са бъдат технически изправни.

    — Внимавайте да не претоварвате ел. инсталацията с включени много и тежки уреди.

    — Все пак, ако възникне пожар, използвайте пожарогасител за потушаването му. Използвайте вода, когато пожарът не е от химически или електрически характер.

    — Акo пожарът е прекалено голям, задължително напуснете сградата. След като се отдалечите на безопасно разстояние, подайте сигнал на телефон 112.

    — При обилен и гъст дим, задължително покрийте носа и устата си с кърпа и се придвижвайте ниско до земята.

    — Ако вратата или дръжката й са горещи, ако излиза пушек под и около нея, не я отваряйте. Това означава, че пожарът е наблизо.

    — Ако сте заключени или блокирани в стая, използвайте ленти, мокри кърпи или дрехи, за да запушите всякакви пукнатини и цепнатини около вратата. Обадете се на тел. 112 и обяснете точното си местоположение.

    — Не блокирайте изходите. Те винаги трябва да са чисти и проходими.

    — Най-добрият маршрут е нормалният път за влизане и излизане от дома ви.

    — Измислете резервен маршрут, в случай че първият е блокиран.

    — Дръжте ключовете от вратите на места, където всички могат да ги намерят.

    — Определете място за среща на всички членове на семейството на безопасно място извън дома.

    СЪВЕТИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПУШЕНЕ У ДОМА:

    — Никога не пушете в леглото, може да заспите и да предизвикате пожар.

    — Не оставяйте незагасени цигари — може да паднат на килима или вестника и да предизвикат пожар.

    — Кибритите, запалките и цигарите трябва да са недостъпни за децата.

    — Използвайте тежки и стабилни пепелници, които не се преобръщат лесно и са изработени от материал, който не гори.

    — Не тръскайте пепелта от цигарите в кошчето за боклук.

    СЪВЕТИ ПРИ УПОТРЕБАТА НА СВЕЩИ:

    — Свещите не трябва да се оставят в помещение без надзор и в близост до горими материали.

    — Винаги използвайте негорими и стабилни свещници, които трудно се преобръщат.

    — Слагайте запалените свещи на места, където децата и домашните любимци не могат да ги достигнат.

    — Когато носите или преминавате покрай запалена свещ, внимавайте да не подпалите дрехите или косата си.

    ГОРСКИ ПОЖАРИ

    — Ако забележите признаци на пожар в гората (дим, мирис на изгоряло или пламъци), е необходимо бързо да се ориентирате за мястото на възникване на пожара, фронта, посоката на придвижване на горенето и скоростта на разпространение.

    — При опасност от бързо усложняване на обстановката трябва да потърсите безопасен път да напуснете района на пожара в посока обратна на вятъра или покрай езера, реки и потоци.

    — След като избегнете първоначалната опасност, по най-бързия начин трябва да подадете съобщение за забелязания от вас пожар на тел. 112, в близка хижа, туристически пункт, в местното лесничейство или в кметството на населеното място.

    — Ако имате информация за хора, пребиваващи в близост до огнището на запалване, от вашето навременно и точно съобщение зависи техният живот.

    — Ако запалването е в начална фаза, може да го потушите с пръст, пясък и тупалки от зелени клони.

    — Важно е да предпазите дрехите си от запалване, особено ако са от изкуствена материя, и задължително да защитите дихателните си пътища с мокри кърпи или други лични предпазни средства.

    ПРИ НАВОДНЕНИЯ

    При необходимост от евакуация, ще бъдете уведомени от органите на «Пожарна безопасност и защита на населението». Подгответе личен багаж с най-необходимите документи, лични вещи и продукти.

    — Изключете газта и електричеството.

    — При невъзможност за напускане на сградата, ако нивото на водата продължава да расте, заемете най-горните етажи или покрива. Ако имате мобилна връзка, известете близките си или органите на «Пожарна безопасност и защита на населението» за местонахождението си.

    — Ако се намирате близо до корито на пълноводна река или дере, необходимо е незабавно да се отдалечите от тях и да се придвижите към най-близкото възвишение.

    — При поройни дъждове не заставайте под мостове, подлези, надлези и други съоръжения, високата вода може да ви отнесе.

    — При пътуване е препоръчително водачът на МПС да спре и изчака спирането на пороя.

    — Не правете опити за пресичане на разливи и потоци, освен ако сте сигурни, че водата е по-ниска от осите на колата или от коленете ви.

    — Бързотечащи разливи и потоци се пресичат само ако имате помощно въже за преминаване и обезопасително въже за тялото.

    — Ако сте на път и констатирате опасност от наводнение, обадете се на «Пожарна безопасност и защита на населението».

    — При невъзможност за евакуиране на животните, отворете вратите на помещенията, където са затворени.

    — Спазвайте указанията и реда, установен от органите на МВР и на «Пожарна безопасност и защита на населението».

    ПРИ СНЕЖНА БУРЯ и ИЗМРЪЗВАНЕ

    — Ако непременно трябва да тръгнете, за предпочитане е да пътувате с влак. Облечете топли дрехи, изберете подходящи обувки и ръкавици, сложете вода и няколко сандвича в чантата си.

    — Ако все пак решите да тръгнете с автомобил, той трябва да има радиоапарат. Носете мобилен телефон. Проверете дали имате достатъчно гориво, въже, лопатка, фенерче и брадвичка. Гумите трябва да не са много напомпани, поставете вериги.

    — Изберете първокласните пътища, макар и да пътувате повече километри, те се разчистват от навяванията с предимство. Карайте бавно и внимавайте, когато минавате покрай сгради, електропроводи и дървета.

    — Спазвайте временната маркировка, поставена от контролните органи и пътните служби.

    — Ако по пътя се натъкнете на затрупани автомобили, маркирайте мястото и съобщете на органите на КАТ, Пътните служби или на «Пожарна безопасност и защита на населението».

    — В случай, че сте затънали в навявания от сняг, избягвайте непрекъснатата работа на двигателя на празен ход, поради опасност от отравяне, гасете го периодически. Завържете дреха с ярък цвят на антената, за да бъдете забелязани.

    — Окажете помощ на изпадналите в беда. Измръзналите части на тялото се разтриват със спирт и леко се масажират.

    — Не спирайте да почивате на открито, освен в населени места и крайпътни мотели.

    — Когато трябва да се придвижите пеша, екипирайте се с подходящи обувки и топли дрехи и ръкавици. Носете мобилен телефон, транзистор и фенерче, лекарства и термос с чай или други топли и подсладени напитки.

    — В населените места се обърнете към административните власти, «Пожарна безопасност и защита на населението», МВР или Пътните служби. Следете по радиото указанията на «Пожарна безопасност и защита на населението».

    ПРИ ГОРЕЩИНА

    — Да инсталираме климатични инсталации в местата, които обикновено обитаваме.

    — Намалете топлината вътре в жилището си. Затворете прозорците и особено онези, които са директно изложени на слънчева светлина през деня.

    — Изключете изкуственото осветление и толкова електрически уреда, колкото е възможно.

    — Пуснете щори, драперии и тенти на прозорците, които се огряват от слънцето сутрин или следобед.

    — Сложете мокри кърпи в жилището си, за да го охладят.

    — Да носим леки дрехи от рехави материали.

    — Да пием вода и плодови сокове и да избягваме алкохола.

    — Периодично да мокрим главата и китките си с вода или да ги покрием с влажни кърпи.

    ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ГОРЕЩИНИТЕ

    — Преместете се в най-хладната стая, особено през нощта.

    — Ако не е възможно да поддържате хладна температура в дома си, прекарвайте 2-3 часа от деня на хладно.

    — Избягвайте да излизате навън в най-горещите часове на деня.

    — Избягвайте изморителна физическа активност. Ако ви предстои такава — свършете я в най-хладната част на деня.

    — Стойте на сянка.

    — Не оставяйте деца или животни в паркиран автомобил.

    ПОДДЪРЖАЙТЕ ТЯЛОТО СИ ХЛАДНО И ХИДРАТИРАНО

    — Вземете хладен душ или вана. Алтернативно може да ползвате студени компреси, кърпи, гъби, бани на краката и т.н.

    — Носете летни, свободни дрехи от естествени материи. Навън носете широка шапка с периферия или козирка и слънчеви очила.

    — Ползвайте леки чаршафи и завивки без пълнеж, за да избегнете задържането на топлина.

    — Приемайте редовно течности като избягвате алкохол, тютюнопушене и прекалено кофеин и захар.

    — Яжте по малко и по-често. Избягвайте храни, богати на протеини.

    ПРИ ГРЪМОТЕВИЧНИ БУРИ

    Ако се намирате сред природата по време на гръмотевична буря, постарайте се да застанете далеч от високи дървета и самотно стърчащи канари.

    — Ако сте на открито, не лягайте и не докосвайте земята с ръце. Клекнете, като плътно прилепите нозе. Наведете главата си надолу и притиснете колене до гърдите си. Със скръстени ръце обхванете глезените на краката. Дръжте се на разстояние от съседа си.

    — Ако сте на велосипед, слезте от него.

    — Отдалечете се от електропроводите за високо напрежение. Стойте настрани от метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения. Не се хващайте и не дръжте метални предмети.

    — Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери. Застанете най-малко на 3 метра навътре от входа и се старайте да има поне метър свободно пространство от двете ви страни.

    — Ако бурята ви изненада в река, езеро или басейн незабавно излезте от водата и се отдалечете. В случай, че сте с лодка или сърф, в морето бързо тръгнете към брега.

    — Когато се намирате вкъщи или на работното място, трябва да изключите от мрежата телевизора, кабела от външната антена, компютъра, видеокасетофона и останалите електрически уреди. Затворете вратите и прозорците. Стойте далеч от чешми, балконски врати, прозорци.

    — По време на пътуване приберете антената на колата. Ако падне гръм по време на движение, проверете гумите на колата, ако са обгорели, могат да се спукат.

    — Незабавно легнете на земята, ако почувствате изтръпване на части от тялото.

    — При градушка потърсете незабавно подслон, големите ледени късове могат да ви причинят травми и наранявания.

    ПРИ ПРОМИШЛЕНИ АВАРИИ

    — Да се стои в затворени помещения до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като предварително прозорците са плътно затворени и при необходимост евентуални процепи — допълнително изолирани.

    — Да се избягват напрегнати физически дейности на открито.

    — В училищата се отменят физкултурните занимания на открито.

    — Да не се пуши. Да се избягва престоя в помещения, определени за пушене.

    — Да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, както и престоя в помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прах и др. дразнещи вещества.

    — Да се ограничат дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене и др. подобни.

    — Болните от коронарна болест да избягват физически натоварвания на открито поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда.

    ПРИ СВЛАЧИЩА

    ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ, ВЪЗПРЕПЯТСТВАЩИ АКТИВИЗИРАНЕТО НА СВЛАЧИЩА:

    — Необходимо е да познавате геоложките особености и нивото на подпочвените води на терена, в който възнамерявате да строите. Строителство трябва да се извършва само по законов ред при спазване на всички норми за изпълнение на СМР.

    — Не трябва да се допуска висока плътност на застрояване без изградена инфраструктура — водопровод, канализационна система, дренажна система.

    — Осигурете надеждно отвеждане на дъждовните повърхностни води чрез откосиране, канавки, водостоци.

    — При наличие на съмнение за начало на свлачищни процеси, незабавно се обърнете за консултация към специализираните служби на фирма «Геозащита» — ЕООД или други компетентни служби.

    АВАРИЙНИ МЕРКИ ПРИ АКТИВИЗИРАНЕ НА СВЛАЧИЩА:

    (те се предприемат се от специализираните органи, но всеки от нас трябва да ги спазва)

    — Опасните участъци се означават и сигнализират. Преустановява се движението на моторни превозни средства в близост до активизиралите се свлачища. Осигурява се надеждна охрана.

    — Необходимо е да се изключи електрозахранването и водоснабдителната мрежа в района.

    — Организира се непрекъснато наблюдение на активирания свлачищен масив, а специализираните служби изготвят предписания и организират изпълнението им.

    ПРИ ЗАПЛАХА ОТ ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ

    НА УЛИЦАТА

    — Избягвайте тълпата! Терористите често използват места, където стълпотворението от хора е голямо — молове, обществени открити пазари, автобусни спирки или външни кафета.

    — Ако попаднете в тълпа, оставете да ви носи, но при първа възможност излезте от нея.

    — Ако сте притиснати, леко разширете ръцете в лактите си, за да можете да дишате.

    — Стойте по-далече от другите хора с голям багаж и чанти.

    — Не дръжте ръце в джобовете си.

    — Ако паднете, направете всичко възможно да се изправите на крака, без да се подпирате на ръце.

    — Ако не успеете да се изправите, свийте коленете към главата си и прикрийте главата и тила си с ръце.

    — При възникнала паника се постарайте да запазите спокойствие.

    — За да се спасите от тълпата в обществено помещение, заемете позиция в ъгъл или плътно до стена, но оттук ще Ви бъде трудно да стигнете до изхода.

    — При масови безредици или демонстрации се старайте да не попаднете в тълпата.

    — Винаги контролирайте ситуацията около себе си особено когато се намирате в транспортно средство, търговски или спортен център.

    — При забелязване на забравени вещи не ги пипайте! Не се опитвайте да погледниете вътре. Съобщете на телефон 112 и телефони 056/84-15-60 , 0885 009 670, 0885 009 689 В ДЕНОНОЩЕН ДЕЖУРЕН ЦЕНТЪР НА ОБЩИНА БУРГАС.

    — При стрелба на улицата легнете и потърсете прикритието на бордюр или стена на сграда.

    — Специалистите от израелските служби препоръчват: Бъдете винаги бдителни в близост до остригани хора, облечени не според сезона. Следете мимиките на лицата.

    — Специалистите казват, че шахид, който се готви за терористичен акт, винаги изглежда съсредоточен, плътно стиска устни, които много често се мърдат като при молитва.

    — Ако непознат човек се окаже зад гърба ви, бързо се обърнете с лице към него. В случай на нападение бъдете гото ви да се отбранявате. За това може да използвате чанта, ключове, чадър и т.н. Нанесете неочакван удар, след което бягайте и започнете да крещите «Пожар!» или «Гори».

    — Влизайки във входа на блока си, винаги оглеждайте за допълнителна или новопоставена пощенска кутия. Пощата от Вашата кутия винаги разглеждайте в дома си, а не до нея.

    — Ако непознат влезе в асансьора и ни задържи вратата, любезно му откажете, като обясните, че живеете на втория етаж и ще се приберете пеша.

    — Излизайки от дома си ако забележите подозрителни хора, незабавно се върнете обратно.

    — В никакъв случай не приемайте подарък от непознат човек, не вземайте вещи, които ви се дават с молба да бъдат предадени някому.

    ПО ТЕЛЕФОНА

    — При позвъняване, вдигайки слушалката, не казвайте свое име. Не бързайте да назовете и името на отсрещната страна — може да сте сбъркали.

    — Никога не казвайте, че сте сами в къщи.

    — Ако поискат от вас да им кажете адреса си, не го казвайте. Помолете да звъннат по-късно.

    — Когато се договаряте за среща с приятели, изберете време, когато в дома ви ще има и друг освен вас.

    ПОЗВЪНЯВАНЕ НА ВХОДНАТА ВРАТА

    — Никога не отваряйте веднага. Голяма част от престъпниците са въоръжени.

    — Застанете така, че да сте прикрити и високо попитайте: «Кой е?».

    ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ НА ХОРА ЗА ЗАЛОЖНИЦИ

    — Незабавно уведомете за ситуацията правоохранителните органи.

    — Не влизайте в преговори с терористите по собствена инициатива.

    — Не допускайте действия, които могат да провокират нападателите да употребят оръжие.

    ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

    — Не трябва да спите по време на движение.

    — Обръщайте внимание на всички подозрителни лица и предмети. При забелязването им уведомете МВР.

    — В метро или влак не заставайте в края на платформата, в крайните вагони. Старайте се да сядате в централните вагони.

    — Ако е избухнал взрив или пожар, закрийте устата и носа си с дреха, която позволява да дишате и легнете на пода, за да не се задушите.

    — Обличайте се неутрално. Избягвайте ярките цветове, както и дрехите с военни цветове и кройки, не носете прекалено много украшения.

    — Избягвайте разговорите на политически и религиозни теми.

    — Не обсъждайте с непознати политически публикации.

    — В случай на превземане на транспортното средство от терористи, не втренчвайте поглед в тях, не ги гледате.

    — Ако чувствате, че щурмът на спецчастите е неизбежен, не заставайте до прозорци. При щурма важното е да лежите на пода до края на операцията.

    — В никакъв случай не вземайте хвърлено от терорист оръжие.

    В САМОЛЕТ

    — Внимателно подбирайте авиолиниите, с които да летите.

    — Сядайте винаги до прозореца, а не до пътеката. В този случай другите кресла ви осигуряват защита при стрелба.

    — Винаги избирайте директни полети.

    — При междинни кацания винаги слизайте от самолета. Терористите превземат самолети именно при междинни кацания.

    — Обличайте се неутрално.

    При завземане на самолета от терористи, приемете тактиката на пасивното съпротивление:

    — Винаги изпълнявайте указанията на терористите. Определете за себе си кой от тях е лидерът и кой е най-опасен.

    — Дайте всички вещи, които ви поискат.

    — Не ги гледайте в очите.

    — Не повишавайте глас и не правете резки движения.

    — Не се старайте да окажете съпротива дори да сте сигурни в успеха си. В салона е възможно да има техен съмишленик, който може да взриви бомба.

    — Не реагирайте на провокации и на предизвикателно поведение.

    — При стрелба легнете на пода и се скрийте зад седалките. В никакъв случай не тичайте.

    — Не изпадайте в паника. Мислете за спасението и благополучния край. С терористите се водят преговори и вас ще ви освободят.

    www.burgas.bg

    admin

    Обсуждение закрыто.